|
|
Изговарянето на пола
Съществуват понятия, които са противоположни по съдържание. Такива са, например, "бяло" - "черно", "близо" - "далеч", "добър" - "лош", "съм" - "не съм" и т.н. Обща тяхна характеристика е едновременното изказване на двете проивоположности при изказване на коя да е от тях. Например, в момента, в който определим нещо като "бяло", ние го определяме и като "не-черно", т.е. изговаряме и неговата противоположност. (И не само това: изговаряме и куп други неща, които в този момент нещото не е.) С това вече се вижда, че думите са свързани по някакъв особен начин една с друга - изказването на една произволна дума води със себе си изказването на безкраен брой други.
Всяко едно понятие, обаче, в същото време открива и една реалност. В този смисъл, то не е просто дума, която се изговаря или мисли. То в своеобразна "врата", през която "наднича" някаква реалност, "прозорец", през който "прозира" някаква същност.
Проблемът става още по-сериозен, когато се установи, че голяма част от (привидно самостоятелните) "реалности" или "същности" всъщност не са никаква реалност или същност, а са само "степени" на други. В рамките на християнството, например, "лош", "несъществуващ" и пр. не изказват нещо съществуващо, отделно от "възможно най-малко добър" или "с ущърбно битие". С други думи, християнството признава една реалност, която може да се умалява, но никога - да се превърне в своето "друго". Защото "другото" на съществуващото просто не съществува.
Подобно онтологическо вглеждане е необходимо и за една друга двойка понятия.
С "мъжко" и "женско" обикновено се изказва полова принадлежност - да кажем, че някой е от мъжки или от женски пол, означава да разпознаем в него или нея характерни (телесни) полови белези. Как стои въпроса, обаче, с такива определения като "мъжко момиче" или "женчо"? Те определено не изговарят полова принадлежност - не съществува някакъв "мъжко-женски" пол. (Проблемите, свързани с хомосексуалността и транс-сексуалността са проблеми изключително на психологията и патологията, но не и на онтологията.) С тези определения се описва преносът на характеристики, които се считат за присъщи на другия пол, на модели на поведение, които се асоциират с определен тип полова принадлежност. Важно е да се отбележи, че подобни определения описват единствено неочакваното, изненадващото, неприсъщото и непривично (от гледна точка на половата принадлежност) поведение на този, към когото са насочени. (Тук се налага следната уговорка: при определянето на голяма част от присъщите за мъжкия или женски пол характеристики рещаваща роля играят културата, обществените порядки, религиозната приндалежност и др. Т.е. това не са произтичащи от същността на пола характеристики, а външни, "прибавени" белези.)
Вижда се, че "движението", понятийният пренос на характеристики не засяга половата приндалежност. Какво се случва, обаче, при реалния пренос на телесни белези? Транс-сексуалността действително ли е проблем само на патологията? Възможна ли е промяна в самата "структура", "тъкан" на пола? С други думи, онтологически приемливо ли е да се утвърждава възможността за смяна на пола? И понеже в началото споменахме християнството, ще се обърнем към него, за да видим, какви онтологически предпоставки могат да се установят.
В книга Битие четем следното: "… и Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде…" (Бит., 1:27). Тук впечатление прави най-напред реда белези, които описват сътворения човек. Първо, той е тварен, сътворен. Но той е сътворен по образ Божи. Освен това, е създаден като мъж и жена. С това, половата принадлежност на човека се задава още при самото му създаване - мъжът се създава като мъж, а жената - като жена. (При това, грехопадението още не се е случило и нямаме основание да говорим за биологическо разделение.) "Женското", но не просто като модел на поведене, социална или биологическа функция, а като нещо същностно присъщо се обвързва само с женския пол; "мъжкото" - само с мъжкия. Същността на "мъжкото" не е същността на "женското".
Проблемът се състои, обаче, в това, доколко подобни онтологически определения изчерпват понятието "пол". Вече споменахме, че културната среда, обществените порядки и куп други допълнителни фактори влияят върху дефинирането на пола като психологически феномен. Следователно, разбирането на пола не е нещо веднъж за винаги установено, а по-скоро е динамичен процес, който е свързан с процесите, протичащи в самото общество. Така полът може да се дефинира като социално и културно явление. Разбирането и изказването на пола, следователно, са "потопени" и в някаква културна ситуация, зависят от нея.
Транс-сексуалността, от гледна точка на фундаменталната същност на пола, е невъзможна. Човешката същност е полова, включва в себе си възможността за полово разделение. Веднъж осъществено, обаче, това разделение е необратимо. Мъжът може да стане жена, жената може да стане мъж, само ако се родят отново. (Така, както някой, който се смята за Наполеон, може да стане Наполеон (и с това да се надсмее над цялата психиатрична наука), само ако се роди отново няколко века по-рано.) В същото време, това не означава, че между половете зее някаква непреодолима пропаст. Всеки човек, макар и биологически определен в рамките на един само пол, носи черти и на "мъжкото", и на "женското", поради общата им човешка природа.
Транс-сексуалността, от гледна точка на културната обусловеност на пола, е възможна. Възможна е психологическа промяна. Възможна е промяна в поведението. Възможна е дори промяна в анатомията. Незасегната, обаче, остава самата същност на "мъжкото" или "женското" като фундаментални характеристики на човешката природа, които, именно поради това, че са положени още в началото на човешкия род, така да се каже, "блясват" едновременно с началото на човешкото съществуване, са неизразими.
***
"Мъжкото" изговаря и "женското"; "женското" изговаря и мъжкото. Това е тяхната връзка, но и границата между тях. "Мъжкото" и "женското" изговарят Творението, света. Полът изговаря човешката природа. Човешката природа изговаря пола. В този смисъл, полът не може да се изкаже. Полът може само да се живее така, както се живее самия живот.
|
|
