***
Избягах там, сред сухите жита,
където бъдещият хляб растеше.
В краката ми - настръхнала земя
с пропукан глас по име ме зовеше.
Кръвта ми ме накара да си спомня,
че този глас съм търсил всяка вечер,
когато всеки сън е бил ужасен
и всяка болка е боляла вечно.
Че, както хлябът зрее тихо сред полето
и пази тайната си в класовете,
в кръвта ми зрее земната душа,
кръвта ми пазят на земята гласовете.
|
