***
Във яростното августовско пладне
жестоко жило жегата забива.
Сухият въздух по-твърд е от камък:
на небцето изсъхнало всяка глътка убива.
Грапаво мигаме с прашни клепачи
и се взираме в синята жар на небето:
несигурно облаче - знак за прохладно причастие,
по гладката му повърхност дали не просветва.
Но бялото на жегата обвива
като горещ компрес изпепелената ни кожа.
Над август няма власт. И ние
изчезваме във този страшен огнен облак.
|
