***
С какво ли мляко ме закърми, майко,
от малък да сънувам черна сватба,
да сричам жалките куплети на живота,
да търся дом сред мраморни разпятия...
С какво ли мляко ме закърми, майко,
че сам във тъмното с умрелите да пия,
на старите легенди да усещам пулса,
да знам, че вече мъртъв съм... Да крия
проядения от молци костюм на рицар,
на стар магьосник плаща изпокъсан...
Горчиво беше млякото ти, майко,
горчиво миро за сина ти - призрак.
|
